Posts Tagged ‘реформа’

Откъде се пръкна тази предизборна смиреност

понеделник, март 13th, 2017

в.Труд

11.03.2017

Завиден консенсус има в програмите на основните политически субекти по пет основни теми

Знаците бяха повече от ясни като минем през отговорите на въпросите за референдума и свършим с избирането на Румен Радев за президент.

Поумнели ли са политиците или просто се уплашиха то своя работодател – народа? Търпението, въпреки че е добродетел, има един много сериозен недостатък – има срок на годност и след това се трансформира в гняв. Изглежда политиците усетиха жестокият ход на трансформацията на народните чувства и взеха да се държат смирено.

Предизборната кампания, каквато я виждаме дотук, за първи път е по-скоро кампания на надеждата, а не кампания на страха. Забележете, че агресията някак отсъства, а тонът е равен и в хармония. Дори и умереният популизъм не е украсен в ляво и дясно измерение – сходен е. Страховете, например, че БСП  ще увеличава доходите и така ще разбие държавата, са несъстоятелни на фона на предложенията за още по-високи доходи от десните формации. В търсенето на националното достойнство и самочувствие политиките, които ни предлагат партиите, звучат нормално, а не популистки.

Прегледът на програмите за управление на участниците в изборния процес дава отговор на множество въпроси на избирателя за съществото  на бъдещото управление.

Завиден консенсус има в програмите на всички основни политически субекти по пет основни теми, които вълнуват българския избирател – политика по доходите, здравеопазване и образование, сигурност и съдебна система. Близостта на програмните документи е добър знак, че посланието на избирателя от всенародното допитване е прочетено правилно. В собствената си интерпретация ГЕРБ отчетоха, че народът иска и тяхната оставка, и така кабинетът „Борисов 2“ си отиде и предизвика предсрочни избори.

Политическите партии дават ясни знаци, че имат желание да реформират не само себе си, но да дадат тласък и на реформи, които българското общество очаква и желае да участва в осъществяването им. БСП се оказа най-смела и провокира и вътрешнопартийна реформа, първо с избора на кандидата за президент, а впоследствие и отстраняването на стари лица. Сега заявката е да реформират и държавата.

Какво иска избирателят, какво предлагат партиите?

Политиката за доходите е основен акцент в предложенията на всички. Тук в тези предложения се предлага решение на желанието на българският избирател да бъде намалена партийната субсидия. Решението, което ни предлагат всички основни партии, може би звучи по следния начин: „Ние ще увеличим вашите доходи, но вие няма да намалявате нашите.“

Доскоро запазена тема единствено за БСП, днес програмното желание на всички кандидати за управлението е изсипване на рог на изобилие в портфейла на избирателя. Гарантиране на по-високи доходи за всички, увеличение на средната заплата, растеж на минималната работна заплата, семейно подоходно облагане, увеличение и растеж на пенсии, повече и повече доходи… звучи примамливо и многообещаващо на фона на това, че доходната политика е под критичните нива. България е на последно място по доходи в ЕС. Стигаме дотам, че БСП със своята социална справедливост изглежда най-скромна в предложението си за увеличаване на доходите на всички български граждани, а десницата в лицето на ГЕРБ най-щедра. Нюанси има не само в сумите, които да очакваме, а и в начина, по който ще става това, както и времевата рамка за получаването на тези доходи. И все пак, ако обективно трябва да отбележим, българските партии за първи път от доста време насам дават адекватни отговори на избирателите си. Поне чрез програмните си документи и заявления ще се опитат да ни направят по-богати и по-доволни от живота или, простичко казано, по-щастливи.

По темата здравеопазване също цари уникален синхрон не само в програмите, но и в проведените до момента дебати по тази тема. Виждаме невижданото досега – нужна е реформа, лекарското съсловие е подценено, пациентът заслужава повече грижи, спешната помощ е важна и е основен приоритет. Здравната система е болна и трябва да излекуваме. Ще търсим разбирателство и най добрите решения. Всички тези индикатори ни дават уверението, че поне на предварително ниво това, което очаква избирателят в сферата на здравеопазването, ще се случи, че даже и в повече от неговите очаквания.

Образованието е приоритет на всички, като се започне от увеличението на учителските заплати и занапред и стигнем до това, че учителската професия  ще бъде приравнена в ранг към тази на държавен служител. Връщането на децата в училище и тяхната грамотност през различни стимули и поощрения е пример за това, че политическите ни партии са израснали и преминават на друго ниво. Старата максима, че неграмотният се управлява по-лесно, явно е затворена в дълбоките чекмеджета на историята.

Демографският срив според политиците ни ще бъде преодолян с мерки  в областта на подкрепа за младите семейства, като започнем от подсигуряване на работа и завършим с това, че ще имат по-лесно собствен дом.

Сигурността, като започнем от личната и стигнем до националната, е гарантирана

Всички ще реформират МВР, ще увеличават капацитета на системата, ще гарантират условия за работа на желаещите да работят в тази система. Всички са против бежанците и ще завършат прословутата ограда на границата. Битовата престъпност ще бъде заличена или най малкото ограничена, във всяко село ще има полицай. Всички знаят какво трябва, всички правят каквото се очаква.

В политическите заявки на програмите прозира следният извод:

Приоритетите са ясни, възможно партньорство на база програмни документи е „всеки с всеки“. Идеологиите са сложени на заден план – не защото не съществуват, а защото избирателят не се вълнува от тях. Израстването на българския избирател води и до израстването на българските политически партии, поне от програмните документи това е видимо. Подредбата на приоритетите и от двете страни е факт. Избирателят показва, че политиците се поправят. Това е шанс и за избиратели и за политици, защото промените се осъществяват и който не съпричастен с тях ,остава в историята, а други пишат новата.

И ако програмите и приоритетите на основните партии ни дават надежда, че България ще се променя към по добро, големият въпрос за първи път е с друго звучене. Той не звучи „Какво?“ Тук имаме пълно съвпадение. Сега основната дилема е кои ще са изпълнителите и как всичко написано в програмите ще стане част от бъдещото ни всекидневие.

Псевдо реформи, псевдо реформатори и нежелаещи да бъдат реформирани

понеделник, юли 20th, 2015

Не е важно кой е прокурорът и кой съдията, а дали има справедливо и бързо правораздаване

За пръв път след Стамболийски, когато не сме имали армия, днес отново земеделец е военен министър – когато май пак нямаме

Желанията и възможностите са две различни категории. Много е важно да имаш желание да направиш нещо, но само желанието не е достатъчно. Да говориш и да действаш също са две съвсем различни измерения.

Днес вече сме позабравили шумните преговорни процеси по съставянето на „реформаторското” правителство – според Реформаторския блок, на „програмното правителство” – според Патриотичния фронт, и на “правителството на консенсуса по германски модел” – според. От неистовото желание на Реформаторския блок да ни убеди с какви компетентни кадри разполага, до свенливото “не” на Патриотичния фронт за участие във властта и тихото споразумение с АБВ за легитимирането през властта на новата левица на България, се роди някакво коалиционно правителство. Дали е „програмно”, ”реформаторско” или окичено с някакъв друг етикет, е без никакво значение. По делата ще ги познаете, не по етикета.

Реалните реформи днес липсват от дневният ред на българското общество, въпреки че всяка една законодателна инициатива, независимо от нейното качество, е наречена реформа. Нлице е имитация на реформи и тотално изпразване от съдържание на думичката “реформа”.

Краткият преглед на „извършените” реформи ни убеждава, че ”направеното” е добре пакетирано, но съдържанието е повече от илюзорно. Широко рекламираната здравна реформа на министър Москов ни доведе до абсурдния парадокс, че гражданите имат 6 месеца гратисен период да си платят здравните осигуровки, а държавата, която е най големия нетен платец на здравната каса, ще има 10 години време да започне да плаща в пълен размер здравните осигуровки на пенсионери и учащи. Да се чуди човек това дясна политика ли е или социалистическа. Реформираните да платят бързо, а държавата когато може. Така пари в единствената здравно-осигурителна одържавена каса отново няма да има. Реформата в здравеопазването минава през създаването на законови възможности за появата на нови здравно-осигурителни каси, официализиране на доплащането и възможност за натрупване на лични здравноосигурителни вноски на всеки, който има възможност да ги плаща. Но затова нито дума от иначе доста словоохотливия министър.

Образователната реформа май също ни се размина и продължаваме в средното образование да работим със Закона за народната просвета от 1978 г. И тревожната тенденция хиляди да не завършват средното си образование всяка година продължава. За висшето няма даже и намек за реформи, въпреки че държавните висши училища са над 40, а демографската статистика ясно и категорично показва, че намаляваме, а не се увеличаваме. И вместо законодателните инициативи да са в намаляване броя на държавните университети, министърът ни говори за колежи.

Прословутата пенсионна реформа ни доведе до там, че имаме правно понятие ”трудов договор за един ден”, вместо да имаме почасово заплащане, практика в евроатлантическия свят, на който сме от доста време горди членове. Всъщност пенсионната реформа, която министър Калфин ни предлага е това, което предишното правителство на ГЕРБ гласува, а неговите бивши съпартийци замразиха. Несъмнено обаче нюансите в неговия вариант ще помогнат на Мая Манолова да има дълго време кауза, ако стане омбудсман – жените да не се пенсионират на една съща възраст както мъжете.

За армията и икономиката няма даже и намерения. Единият министър продължава да ни занимава с това, че добрите юристи могат да бъдат икономически министри, а другият се опитва да ни обяснява, че НАТО е надежден партньор и всичко в армията е реформирано още с прословутият план 2004. И може би е прав – Александър Стамболийски, когато България нямаше право да има армия, досега земеделец не е бил военен министър.

Особено актуална от днешна гледна точка е „реформата” в съдебната система и свързаната с нея промяна в конституцията. Видно е за всички интересуващи се по темата, че това, което отдавна ни предлага правосъдният министър е по скоро кадрова, а не структурно нова по съдържание съдебна “реформа”. И ако смисълът на промените е да бъдат подменени едни хора с други, е важно и да отделим съществено внимание на реалната реформа, която ще се случи, ако промените бъдат гласувани някога. Това, че разделянето на ВСС на две камари ще улесни и подобри работата на правораздавателната система, е само една теория. Опитите да бъдат дискредитирани както главния прокурор, така и министърът на правосъдието, не е от полза нито за съдебната система, нито на гражданите. Уравнението “съдебна реформа” явно е възможно като решение единствено с участието на опозицията, колкото и това да не се нрави на управляващите. И ако Реформаторският блок участва в управлението единствено заради реформите, той има един единствен полезен ход, ако не иска да зависи от опозицията – напускане на управлението и предизвикване на избори за Велико народно събрание, където може да бъде променена конституцията и така бленуваната съдебна реформа ще е факт.

Поставянето на срокове и ултиматуми обаче не е добър подход, защото ако ще има истинска реформа, и управляващи, и опозиция трябва да ни докажат какъв ще е смисълът от нейното прилагане. За гражданите не е важно как ще се казва главният, окръжният или районният прокурор, а дали ще защитават закона и обществения интерес. Не е важно също така как се казва председателят на ВАС, окръжният и районният съдия, а дали има справедливо и бързо правораздаване.

И докато наблюдаваме политическите игри на реформи, ние, „реформираните”, все повече се отказваме да участваме в реалните реформи. Липсата на истински реформатори ни обрича на безвремие и на раждането на появата на поредното разочаровано от политиката поколение. ”България няма време”, казваше най голямата партия ГЕРБ на последните избори. А има ли време България да изтърпи и тази игра на реформи?