Posts Tagged ‘учители’

Страх от интеграция или интеграция от страх

петък, октомври 28th, 2016

в.Труд 27.10.2016

Каква е ползата да наричаме някого „ром“, вместо „циганин“, ако продължаваме да се държим към него по същия цигански начин

Единственият начин за интеграция на тези български граждани минава през образованието и грамотността

Не обичам циганите, но не ги и мразя! Приемам ги като част от българското общество. За разлика от мнозина не споделям онова велико чувство българско „силно да любим и мразим!“

Приемам тяхното съществуване, тяхната неграмотност, неуменията им, нежеланието им да усвояват трудови навици и да ги практикуват. Те са част от българската действителност.

Да, те приличат и се държат по-скоро като индианците в Северна Америка – обичат да ловуват (каквото и да е), при това с часове, но мразят работното време!

Причините за тяхното поведение навярно се крият в техния генетичен материал – според мнозина. Причината обаче е и в средата, в която живеят, защото няма как да не влияе върху тяхното поведение. Нежеланието от тяхна страна да се социализират и интегрират е съзнателно подкрепяно и от самите нас като общество, както и от поведението и „грижите“ на българската държава спрямо тях, но най-вече от безумни проекти, след които някои стават милионери, а резултатът е все по-нататъшна деградация на циганските диаспори.

Не търсим оправдания нито за тяхното поведение и начин на живот, по-скоро търсим причините, довели до това поведение и желанието им да живеят онзи живот, който съм сигурен, че и на тях, и на нас не ни харесва.

Възможностите и равният старт за всеки от нас се залагат още при раждането, а впоследствие семейната и обществената среда моделират поведението ни в обществото. Социализацията чрез училището е най-добрият възможен начин да създаваме благоприятна среда и повече възможности за развитие на всеки от нас. Нежеланието за интеграция и поведението извън нормите, приети от обществото, са основната причина за отрицание и неприемане на тази от обществото.

Липсата на мотивация чрез образованието да постигнем както интегриране, така и възможности за бъдещо развитие е основната причина повече да се отдаваме на омразата, отколкото на разумните разсъждения за бъдещото на циганите.

Пиша за „циганите“, а не за „ромите“, защото моето поколение винаги е наричало тези български граждани по този начин – „цигани“, „житан“, „джипси“, „еджипшън“, все означава, че идват от Египет, а не от Рома (Рим). Днес е късно да сменяме имената, прилича ми на „възродителен процес“, а не на модерен начин за интеграция. Каква е ползата да наричаме някого ром вместо циганин, ако продължаваме да се държим към него по същият начин?! Каква е ползата от лъжовната грижовност, минала през форуми като “Ромската декада“, след като нямаме силата като общество да приемем, че единственият начин за интеграция на тези български граждани минава през образованието и грамотността. Стимулът чрез стипендии е поредният опит да върнем в училище част от децата с цигански корени, но и те като нашите деца са български граждани. Ако реагирам спонтанно като родител, бих си задал въпроса: Защо на тях,а не на моите? Или ако трябва да бъда по-точен, въпросът е следният: Защо пак на тях?!

Отговорът е многопластов, но не бива да е подчинен на емоцията. Страхът от интеграция май е по-силен от желанието за интеграция както от страна на интегриращите, така и на интегрираните.

Раздаването на стипендии като стимул е решение на проблема на парче, а не решение на проблема в дълбочина. Решение, което не удовлетворява нито интегриращите, още по-малко интегрираните. Отново ще подчертаем, че тези деца са различни, а целта е да ги покажем, че са еднакви с нашите деца. Може би тази сума в размер на 35 евро ще мотивира някои от тях да бъдат по-отговорни в старанието си да усвоят по-задълбочено учебния материал, но със сигурност ще ги отличи пред останалите ученици и ще им залепи етикета „Платени ученици“.

Противници на тази инициатива вече не липсват и активността им в подчертаването на различията ще опорочи цялата идея за стимул. Истерията, която отново ще ни засипе ще е причината отново да се разделим на цигани и българи, а не на можещи и неможещи!

Забраните и отрицанието отдавна са показали,че не водят до нищо добро, напротив водят до множество проблеми и липса на толерантност в обществото. Водят ни до поредното разделение.

Решението е в нас самите, а не в забраните и стимулите, които ще наложи държавата чисто административно. Административните разпоредби са необходимост, редът е задължителен, но даването на добрите примери трябва да е наша грижа като хора и като родители.

Преди 30-35 години моите съученици циганчета ходеха на училище заедно с мен. Учението, спортът, сполуките и несполуките бяха част от нашето ежедневие в училище. Моите и техните родители присъстваха заедно на родителски срещи и се червяха еднакво, когато някой от нас беше направил някоя беля. Днес не можем да приемем, че нашите деца могат да са в едно училище, да си помагат, да си пречат, да си дават добри и лоши примери… Да правят заедно проектите си, заедно да спортуват, заедно да обядват в училищния стол. Да не говорим за родителското тяло!

Докато има училища само за циганчета и само за българчета, нещата ще продължават да се влошават и ще продължаваме да се делим на цигани и българи. Те ще продължават да не ходят на училище и да търсят своя си начин да се интегрират и да приличат на нас. Ние ще продължаваме да се отвращаваме от тяхното присъствие и да търсим допълнително начини да се дистанцираме все повече и повече. Страхът от интеграция води до сегрегация и при самите нас като общество. Вместо да ги научим на нашите порядки и на нашето поведение в обществото, търсим всевъзможни начини чрез забрани и налагане на наказания да им подскажем превъзходството си и да демонстрираме различията си.

Затова не бива да се учудваме, че те живеят отделно от нас, живеят в ненормални социално-битови условия, живеят в незаконни къщи, не плащат ток и вода. Решенията от рода да ги заградим, да ги изолираме не са решения, те са нови възможности за създаване на бъдещи конфликти и нови трудно решими проблеми не само в бъдеще, но и в сегашно време.

Циганите са част от нашето общество и ако ние не положим усилия и разбиране на техните проблеми, свързани с тяхното ограмотяване и създаването на трудови навици сред тях, ще продължаваме да се страхуваме взаимно едни от други. Административните решения със забрани и стимули са решенията, които ни предлага държавата, но интеграцията не е административен акт, интеграцията е усещане за толерантност и приемане на всеки един от нас с предимствата и недостатъците му. И цигани, и българи трябва да престанем да се страхуваме едни от други, защото няма невъзможни неща, има непожелани такива!

Парите за образование за заплати,а не за образованост!?

понеделник, ноември 26th, 2012

Похвална инициатива на управляващата партия тази година в бюджета за образование да има повече пари от  миналата.По призива на премиера да градим и магистрали на духовност след като сме на финала на АМ Тракия,финансовия министър гордо ни обяви,че не само за наука ,ами и за образование ще има повече средства.До тук добре,даже прекрасно!

В последствие както всичко в последно време в България/не само при това управление/ се оказа че истината е малко по различна и приоритетът образование в държавният бюджет за 2013 се равнява на едни 20 милиона.Не че са малко още 20 милиона за образование,ама в последствие излезе ,че всъщност те ще бъдат за конкретно за увеличение на учителските заплати.Така от увеличението за общата издръжка на един ученик,на практика увеличението ще отиде за заплатите на учителите.

От тук е поредица въпроси на които е нужно да бъдат дадени поредица от адекватни отговори.

Учителите ли само са участници в образователният процес,та средствата за приоритета образование отиват единствено за тях?

Учениците как ще усетят процеса от вдигането на общата издръжка при положение,че според сегашното правило парите следват ученика?

Как тази стимулация ще  подобри качеството на образованието,какво ще усетят учениците от това че вдигнаха заплатите на учителите?

-повече внимание от страна на учителите

-повече дисциплина в класните стаи

-повече завършили ученици/защото отпадналите са в размер на 15000 всяка година/

-повече знания

-повече топлина в класните стаи

-повече шестици от по високоплатени учители/понеже увеличението ще ги направи доволни/

-повече физкултурни зали

-повече техника в учебните зали

-по добри учебници

Все въпроси на които аз като родител с ученици не мога да си дам отговор,може би правителството може!?

Ако това е гаранцията за по добро образование дайте да им направим заплатите  по 1000 лв!?

Не казвам,че българските учители не заслужават по високи заплати,но дали е справедливо да противопоставяме условията за  образованост и качеството на образованието което получават децата ни с доходите на тези които са призвани да ги ограмотяват!? Учителите или учениците,това е въпросът.Почти като  по Хамлет

 Учудващото е, че всички партии мълчат/даже и опозиционните/ защото учителите гласуват,а учениците не,но забравят нещо друго много важно родителите на децата също гласуват.

В тази нелепа ситуация никой няма да е доволен,а най честното е да си признаем,че всъщност парите за образование са пари за социална подкрепа на българското учителско съсловие,а не пари за по добри условия и по качествено образование в България. И по добре да замълчим от колкото да се хвалим че увеличихме парите за образование  Всъщност е тъжно!