Блог на Мирослав Мурджов

Тази година университетите ще приемат и с двойки. Няма какво да се лъжем капацитетът им е повече от колкото има деца. То не са изпити, предварителни, последващи, редовни, само и само да се попълнят бройките. Цялата работа не е, за да се образова качествено едно ново поколение, а за да се приберат едни пари. А други да потънат в бездънната каца на една нереформирана система.

Който твърди, че образованието е приоритет, откровенно лъже. Няма реформа нито във висшето образование, нито в науката. Въпреки приказките и обещанията на управляващите. Просветата не е приоритет на сегашното,че и на предишното управление си личи на първо място от процентът  от Брутния вътрешен продукт, който се заделя.

Всяка година „приоритетът” се изразява в намаляване на дела от него

Иначе имахме уверенията от страна на  Министерство на образованието и науката и на министър Даниел Вълчев  за стратегия за развитие на висшето образование, която трябва да даде отговор на въпроса защо България като държава с 7 млн. население има  повече от 40 държавни висши училища, БАН и Селскостопанска академия. Стратегията за висшето образование несъмнено трябваше да даде отговор и на въпросите от рода-продължаваме ли по старата съветска система да раздаваме научни степени и звания,нужно ли ни е да имаме външна агенция за акредитация на висшите училища,трябва ли да има студентско кредитиране,кой са приоритетните области в които държавата инвестира чрез научни изследвания?

Е, стратегия  няма,нов закон на научните степени и звания също,имаме закон за студенсткото кредитиране/ама не действа/. И това,въпреки че за първи път от 20 години насам министъра на образованието не е сменен при ремонт на кабинета. Основният въпрос е защо въпреки обещанията и уверенията за” приоритетът” образование всичко това не се случи?!

Отговорите със сигурност са повече от един,но основният който излиза на преден план е липса на политическа воля. Не  е верен принципът,че всичко трябва да се случва бавно/стъпка по стъпка/,че пазарните принципи ще намалят броя на държавните университети,че административното им закриване ще доведе до социално напрежение/сякаш ги откриваме по пазарен,а не по административен ред/ и че децата няма да има къде да учат/въпреки че сме в тежка демографска криза/.

Образованието е девалвирало ужасно, и колкото и лошо да звучи за тези 18 години нацията е затъпяла. За съжаление тъпотията се насърчава от управлението на образованието. Стара истина е, че умните хора не търпят безобразията, които съпътстват обществото ни всеки ден. 

Вузовете отдавна се превърнаха в ООД-та, защото законът им го позволява. Той регламентира принципа на прибирането на парите, срещу които се дава диплома, но не и качествено образование. И никой не полага грам усилия да го спре. Вместо това МОН предлага принципа на раздаването парите на калпак, който не гарантира реформа в университетите, не пази статуквото им, а го влошава.  Ако по презумция управляващите са винаги лоши, то какво правят иначе умните професори от същите тези университети. Да знаем, че не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава. Но не може на всяко предложение за реформа , университетите да викат „не”.

Образованието не трябва да работи на  пазарен принцип. То е национален приоритет, отговорност и бъдещето на държавата. Излишно е да напомняме примера с Ирландия, която от най-бедната държава в Европа чрез пари наляти в просветата стана водеща.

Ако някъде има пазар, то той е в науката. Вместо въвеждането на неговите правила, изведнъж от МОН ни предлагат една научна стратегия, в която социалистическите принципи и методи са малко вповече. Не може да се говори как ще построят блокчета за младите учени, а да няма и ред как ще се развива науката, кой ще инвестира и колко. Не става дума за държавна субсидия, а за изграждането на онези лаболатории, които ще доведат до непредъка на бизнеса. А той трябва да осигури, според същата тази стратегия едни 2 % за науката. Защо няма да го направи? Защото никой не им е казал как. Защото никой не им предлага данъчни облекчения или някакъв друг механизъм да инвестират парите си в развитието.  И тази стратегия казва на бизнеса, че е по-добре да купуват чужд готов продукт.  Стратегията говори какви да са заплатите на учените, което е смешно.  Не може в такъв документ да се определят възнаграждения, той трябва да показва само пътя, механизмите към това.

И докато спорим коя наука е по важна,тази в БАН или тази в университетите,кои са приоритетните области които ще се финансират,какъв да бъде социалният статуст на българските учени/били те млади или стари/,мозъчният потенциал на нацията в които всички ние сме инвестирали/чрез данъци/ продължава да изтича зад граница и да работи за чужди икономики.

За нас остават само сравнителните таблици от рода на „Къде сме ние?”или въпроси от рода „Кога ще ги стигнем американците?”

А Ирландия си остава само пример.

Нищо не е по силно от мнозинството,то/мнозинството/взима винаги най демократичните решения,дори и да са грешни,дори и да са против демокрацията,мнозинството има правото,то определя какво е демократично и какво не е!Мнозинството е динамично и се групира по интереси,кой за пари,кой за слава,кой за нещо друго,разни хора,разни идеали…

Днес мнозинството,разглежда наложеното вето от президента с прословутите 8% за коалиции или по точно казано:предложението на консерваторите-земеделци Янев,Абаджиев и сие,под редакцията на Христо Бисеров от ДПС и мощната подкрепа на БСП.Ей, това е мнозинството,което защитава демокрацията и пише новите правила за нейното прилагане от тук нататък,справедливо и принципно.Хубаво е да си късаш ризата и да говориш за принципи,даже и да застанеш на амбразурата и да поемеш огъня в името на това да защитиш и пазиш демокрацията-брей каква саможертва,достойна за уважение,че дори и за пример на подрастващите!

За коалицията ДПС,БСП и НДСВ,всичко е казано,че делегетимираха държавните институции,че въведоха корупцията като официален  държавен модел на управление,но това също са „демократични принципи“ и те трябва да се защитават! Как да ги защитим,тези „принципи“?-като сменим правилата на играта в последният момент.И вместо мачът да се играе 90 м. да е 45м,а между другото,този който сменя правилата,води с 1:0!?  Въпросът е кой да направи предложението,ами как кой-съдията/Янев,Абаджиев,Колчаков/,естествено не безплатно! Защото уважеми читателю съдията е различен за всеки мач. Това,че публиката и е ясно,че мача е нагласен явно е без значение,ще запишем служебна победа  и толкова,важен е резултатът и отстояването на „демократичните принципи“

Това,че БСП и ДПС искат тази служебна победа и ще се опитат да я получат ,е ясно дори и за тези които не разбират от футбол,но и те са чували онзи възглас на недоволната публика-Съдията,съдията,съдията педераст!!!