Archive for февруари, 2015

Програма „зелена карта“ за бесарабските българи

четвъртък, февруари 12th, 2015

12.02.2015  | Анализи TРУД

Ако има нашенец, който се чувства несигурен в Украйна, той трябва да е добре дошъл у нас

Светът е на прага на война. Дали ще е „гореща“ или „студена“, май няма чак такова значение. Светът е тревожно притихнал и същевременно вътрешно тревожен какви ще се последствията от „горещите“ военни сблъсъци на бойното поле, както и от „студените“ последствия от икономическото ембарго и все новите и нови санкции към Русия.

На фона на цялото това „горещо“ и „студено“ противопоставяне най-логичният и нормален въпрос, който българското общество си задава, е къде сме ние, къде е нашият национален интерес, какви ще бъдат действията ни като държава? Улисани и разтревожени от това, което ни очаква, май пропускаме една важна подробност – етническите българи в Украйна.

За ползите и вредите от „студа“ всички се досещаме, даже май вече и усещаме. Спирането на „Южен поток“, загубата на пазари за родните производители, спирането на туристопотока към България, намаляването на инвестициите от страна руските граждани към българските морски курорти. Въпросът е докога ще продължи това „застудяване“.

България едва ли ще може някога да участва съществено в решенията по въпросите от първостепенна важност за бъдещото развитие на света. Кризите обаче дават възможности и на малките страни да преначертаят приоритети си и да вземат решения, които дълго време са пренебрегвали или забравяли поради „неактуалност“.

Участието на България в уреждането на украинския конфликт несъмнено трябва да бъде подчинено както на грижата за националния ни суверенитет, така и на ангажимента, който имаме към етническите българи, намиращи се отвъд Черно море. Защото грижата за тях днес вече не може да се изразява в снимки на родни политици с дечица, облечени в български носии и рецитиращи „Аз съм българче“, нито пък в откриването на паметници на територията на Украйна. Не помагат и кашоните с учебници по български език, литература и история. Днес грижата е във възможността, която България може да предостави на т.нар. „външни българи“ да намерят спокойствие и топло посрещане в етническата си родина.

Ако трябва да даваме примери как се прави това, да припомним позицията на министър-председателя на Държавата Израел веднага след терористичните актове на Ислямска държава във Франция миналия месец: „Всеки евреин, който се чувства застрашен на територията на Франция, е добре дошъл в Израел“.

Липсата на подобни изявления от страна на българските институции към българите в Украйна показват, че държавата ни отново не е адекватна на историческия момент и , че грижата за външните българи се ограничава в патриотарско говорене, а не се изразява в ясно разписана програма за привличането им в България и устройването им тук като пълноправни български граждани.

Даването на българско гражданство през последните години на хора с българско самосъзнание е свързано единствено с предоставянето на документ за самоличност и нищо повече. Получателят на български паспорт е ангажиран с България единствено по време на административно-правния път, който кандидатът извървява, за да получи заветния документ. А той е заветен единствено защото му дава право да пътува в Европейският съюз, както и да търси своята реализация на територията на която и да е държава членка на ЕС. И вместо да се превръщаме в естествен център, даващ реализация на етническите българи на територията на Република България, ние се превръщаме в транзитен център на потенциални имигранти в Европа, каквито тя пък изобщо не желае. Да не говорим, че тази практика позволява на косовари, албанци и други етноси от Балканите да стават българи за един ден, докато получат европейска тапия и да изчезнат към родата на Запад.

Светът отдавна е открил начините и възможностите за устройване и реализация на новодошли в дадена страна. Най яркият пример за това е т.нар. зелена карта. С нея не получаваш автоматично гражданство, а имаш адаптивен период да се реализираш и успееш в държавата, в която си пристигнал. Получаването на гражданство и пълни права преминава през твоите усилия и желания за реализация в обществото. Т.е. зависи и от твоя принос към обществото-домакин.

Прилагането на този модел у нас би дало доста възможности за реализация и привличане на външни българи, които трайно да уседнат и да намерят своята и на семействата си нова родина тъкмо на територията на България. Места за прием колкото щеш – като започнем от обезлюдените райони и стигнем до развитите и прекалено урбанизирани градски центрове. Оземляване чрез свободния държавен и общински поземлен фонд е възможна първа стъпка в тази посока. С малко повече усилия, добре организирана програма за реализация на новодошли българи, страната ни може да осъществи много и съществени държавни приоритети – създаване на национална кауза, решаване на проблемите с миграцията и топящата се нация, добър пример за други българи, които искат да се върнат в родината си.

Ако помогнем на външните българи да придобият собственост и да имат работа, бързо и трайно ще ги интегрираме в българското общество и българското стопанство. Това би спряло и обезлюдяването на цели райони, би помогнало за възстановяването и развитието и полуразрушената им демографска, икономическа и социална инфраструктура.

Може ли България да предложи такива решения? Може ли да премиерът или държавният глава да кажат това, което еврейската държава прави: Ако има българин, който се чувства несигурен в Украйна, той е добре дошъл у нас.

Подобни решения дават сигурност и гаранция,без значение каква ще войната „студена“ или „гореща“. Подчертавам, че простото даване на гражданство по облекчени процедури, както настояват някои патриоти е опасно. Ако в Украйна примерно живеят 150 000 етнически българи, няма да се учудим, ако един ден се окаже, че сме дали гражданство на половин милион кавказци, узбеки, руснаци и китайци. Облекчена процедура за зелени карти обаче е нещо съвсем различно. Те ще отсеят българите от тези, които търсят бързия път към Западна Европа.

Tags: , ,
Posted in Статии | No Comments »

За възродения, Възродителен процес!

четвъртък, февруари 12th, 2015

Движението за права и свободи твърди за себе си,че е модерна либерална партия защитаваща евроатлантическите ценности на християнска Европа.В това няма нищо чудно и ненормално,даже напротив има възторг и уважение.Създадено от хора онеправдани с погазени права и накърнени свободи по време на тоталитарната власт,съвсем естествено и нормално е ДПС да бъде част от тези демократични принципи които са в основата на Европейският съюз в днешно време.Пропагандирането и асоциацията с либералните идеи е в унисон с разбирането на ДПС за отстояването на демокрацията като модел на управление зачиташ правата и свободите на хората по света.В голямото либерално семейство на Европа партията е достойно представена със свой зам. председател в лицето на Джевдет Чакъров.

Прагматизма и предприемчивостта на хората изповядващи либерализма като философия  и начин на управление,политически и най-вече икономически съвпада идеално с профила на избирателите на ДПС.

Икономически активни хора със собствен бизнес или пък хора на добри мениджърски позиции в големи корпорации.Партия с изградени професионалисти в които е инвестирано във времето.Дотук всичко повече от прекрасно,даже идеално като профил и наложен имидж.

И изведнъж ни в клин ни в ръкав по стар български обичай ДПС започва да ни припомня едни стари позабравени приказки за Възродителният процес преди 30 и повече години!?

Припомнянето на нещо с което несъмнено повечето от нормалните български граждани не са били съгласни нито по време на неговото насилствено провеждане,нито сега пък имат повод за национална гордост.

Връщането към историята е важно занимание и полезно дори,но на фона на предизвикателствата пред държавата в световен план и във вътрешно политически такъв,май е по редно утвърдена политическа партия с доказани кадри каквато е ДПС е  по логично да говори за настоящето и бъдещето,а не да се уповаваме на миналото.

Защото хората които бяха жертва на възродителния процес помнят неприятните елементи,но едва ли искат да им ги припомнят отново и отново.Възмездието е важна част от унижението на което си бил подложен,но пък развитието напред е още по важно за да успееш да забравиш и да простиш унижението

Още повече,че в политически план и „възродените” и „възродителите” в лицето на ДПС и БСП си простиха доста пъти-едните се срамуваха,а другите доволно приемаха извиненията.

В контекста на търсенето на възмездие и удовлетворение има и нещо още по опасно и неприятно.

Прокарването на идеята,че нещо подобно е възможно и в наше време е цинично и поражда единствено и само омраза и страх,които не са полезни нито за ДПС,нито за останалите които с жар и плам поемат темата за миналото и се опитват да прехвърлят в днешно време.

Грижата за правата и свободите на всички български граждани минава през укрепване на институциите и примера за това би следвало да се дава от политическите лидери и хората които в момента представляват тези институции.

И вместо да говори за реформите в сферата на социалната политика,икономиката и финансите,транспорта и пенсионното осигуряване,образованието и здравната политика,където има доказани професионалисти и ясно изявени говорители,ДПС ни връща в разговор за миналото,а не търси разговора за настоящето и бъдещето от които се вълнуват и неговите избиратели!?

Защото разговора за днешна и утрешна България е по важен и по съществен от разговора за миналото.

Възраждането на темата за Възродителният процес е лош пример който ни дава и самият председател на партията Лютви Местан.Благодарение на неговото „усърдие” по тази тема и  по някой други не толкова актуални съвсем правилно някой анализатори,както и самият той стигат до извода че има опити ДПС да изпадне в изолация от обществено политическият процес на България

А, това няма да е от полза нито за самата партия нито за останалите участници в опитите да спасим евроатлантическите ценности и да възпитаме бъдещото поколение в толерантност и взаимно уважение.

Posted in Общество и нрави | No Comments »