Archive for the ‘Статии’ Category

Програма „зелена карта“ за бесарабските българи

четвъртък, февруари 12th, 2015

12.02.2015  | Анализи TРУД

Ако има нашенец, който се чувства несигурен в Украйна, той трябва да е добре дошъл у нас

Светът е на прага на война. Дали ще е „гореща“ или „студена“, май няма чак такова значение. Светът е тревожно притихнал и същевременно вътрешно тревожен какви ще се последствията от „горещите“ военни сблъсъци на бойното поле, както и от „студените“ последствия от икономическото ембарго и все новите и нови санкции към Русия.

На фона на цялото това „горещо“ и „студено“ противопоставяне най-логичният и нормален въпрос, който българското общество си задава, е къде сме ние, къде е нашият национален интерес, какви ще бъдат действията ни като държава? Улисани и разтревожени от това, което ни очаква, май пропускаме една важна подробност – етническите българи в Украйна.

За ползите и вредите от „студа“ всички се досещаме, даже май вече и усещаме. Спирането на „Южен поток“, загубата на пазари за родните производители, спирането на туристопотока към България, намаляването на инвестициите от страна руските граждани към българските морски курорти. Въпросът е докога ще продължи това „застудяване“.

България едва ли ще може някога да участва съществено в решенията по въпросите от първостепенна важност за бъдещото развитие на света. Кризите обаче дават възможности и на малките страни да преначертаят приоритети си и да вземат решения, които дълго време са пренебрегвали или забравяли поради „неактуалност“.

Участието на България в уреждането на украинския конфликт несъмнено трябва да бъде подчинено както на грижата за националния ни суверенитет, така и на ангажимента, който имаме към етническите българи, намиращи се отвъд Черно море. Защото грижата за тях днес вече не може да се изразява в снимки на родни политици с дечица, облечени в български носии и рецитиращи „Аз съм българче“, нито пък в откриването на паметници на територията на Украйна. Не помагат и кашоните с учебници по български език, литература и история. Днес грижата е във възможността, която България може да предостави на т.нар. „външни българи“ да намерят спокойствие и топло посрещане в етническата си родина.

Ако трябва да даваме примери как се прави това, да припомним позицията на министър-председателя на Държавата Израел веднага след терористичните актове на Ислямска държава във Франция миналия месец: „Всеки евреин, който се чувства застрашен на територията на Франция, е добре дошъл в Израел“.

Липсата на подобни изявления от страна на българските институции към българите в Украйна показват, че държавата ни отново не е адекватна на историческия момент и , че грижата за външните българи се ограничава в патриотарско говорене, а не се изразява в ясно разписана програма за привличането им в България и устройването им тук като пълноправни български граждани.

Даването на българско гражданство през последните години на хора с българско самосъзнание е свързано единствено с предоставянето на документ за самоличност и нищо повече. Получателят на български паспорт е ангажиран с България единствено по време на административно-правния път, който кандидатът извървява, за да получи заветния документ. А той е заветен единствено защото му дава право да пътува в Европейският съюз, както и да търси своята реализация на територията на която и да е държава членка на ЕС. И вместо да се превръщаме в естествен център, даващ реализация на етническите българи на територията на Република България, ние се превръщаме в транзитен център на потенциални имигранти в Европа, каквито тя пък изобщо не желае. Да не говорим, че тази практика позволява на косовари, албанци и други етноси от Балканите да стават българи за един ден, докато получат европейска тапия и да изчезнат към родата на Запад.

Светът отдавна е открил начините и възможностите за устройване и реализация на новодошли в дадена страна. Най яркият пример за това е т.нар. зелена карта. С нея не получаваш автоматично гражданство, а имаш адаптивен период да се реализираш и успееш в държавата, в която си пристигнал. Получаването на гражданство и пълни права преминава през твоите усилия и желания за реализация в обществото. Т.е. зависи и от твоя принос към обществото-домакин.

Прилагането на този модел у нас би дало доста възможности за реализация и привличане на външни българи, които трайно да уседнат и да намерят своята и на семействата си нова родина тъкмо на територията на България. Места за прием колкото щеш – като започнем от обезлюдените райони и стигнем до развитите и прекалено урбанизирани градски центрове. Оземляване чрез свободния държавен и общински поземлен фонд е възможна първа стъпка в тази посока. С малко повече усилия, добре организирана програма за реализация на новодошли българи, страната ни може да осъществи много и съществени държавни приоритети – създаване на национална кауза, решаване на проблемите с миграцията и топящата се нация, добър пример за други българи, които искат да се върнат в родината си.

Ако помогнем на външните българи да придобият собственост и да имат работа, бързо и трайно ще ги интегрираме в българското общество и българското стопанство. Това би спряло и обезлюдяването на цели райони, би помогнало за възстановяването и развитието и полуразрушената им демографска, икономическа и социална инфраструктура.

Може ли България да предложи такива решения? Може ли да премиерът или държавният глава да кажат това, което еврейската държава прави: Ако има българин, който се чувства несигурен в Украйна, той е добре дошъл у нас.

Подобни решения дават сигурност и гаранция,без значение каква ще войната „студена“ или „гореща“. Подчертавам, че простото даване на гражданство по облекчени процедури, както настояват някои патриоти е опасно. Ако в Украйна примерно живеят 150 000 етнически българи, няма да се учудим, ако един ден се окаже, че сме дали гражданство на половин милион кавказци, узбеки, руснаци и китайци. Облекчена процедура за зелени карти обаче е нещо съвсем различно. Те ще отсеят българите от тези, които търсят бързия път към Западна Европа.

Референдумът – начин на употреба

петък, юли 20th, 2012
  вестник : Труд, 19.07.12
Референдумът - начин на употреба

Намислете си тема, която ви вълнува, намерете си (направете си) партия, която да ви събере подписи, и анонсирайте, че ще правите референдум по обществено значим проблем, за който управляващите (без значение кои са) нехаят.

Горе-долу такава в момента е картинката на българския политически небосклон по отношение на всенародните допитвания, които имат силата на закон. Естествено, има доста подробности, които партиите, събиращи подписи, икономисват като аргументация при покана за подкрепа на дадена обществено значима кауза. И още: за осъществяването на подобно начинание е нужно партията да не е толкова голяма. Макар че в последно време, гледайки голямата и стара БСП, май и това отпада като условие.

Според общоприетите правила и откакто съществува партийна система по света, смисълът на съществуването на една партия е да се явява на избори със своя програма и с идеи за управление. Като се започне от начина, по който ще се формира БВП, премине се през данъчните закони и се стигне до основното – как този БВП ще бъде изразходван през бюджета, за да бъде изпълнена управленската програма на партията. Накратко казано, партиите отиват на избори и се състезават за това, ние, избирателите, да им поверим управлението на нашите средства, за да решават проблемите ни. Когато не са на власт, партиите са в опозиция и предлагат нови по-добри решения с цел отново да им дадем властта.

В момента се наблюдава нова тенденция: партиите използват закона за референдумите като възможност за още едно (фалшиво) явяване на избори и искат отново и отново да
се къпят в народна любов.

Естествено има много голяма разлика между това да събираш подписи, за да решиш един проблем, или по-скоро да бъде предложено на управляващите да го решат. За разлика от класическите избори, когато хората ти дават реална власт да вземаш решения по всичките им проблеми. Илюзия е, че подписът за подкрепа е равен на бюлетина в урната . Но модата си е мода, тя не подмина дори и БСП, която сега по села и градове събира парафи да строи АЕЦ „Белене“.

Не знам какво пише в подписката за референдум по този въпрос, но знам че когато БСП предложи в Народното събрание да се строи тази атомна електроцентрала, имаше един стратегически инвеститор като RWE, който си тръгна дори по време на тяхното управление. Сега да се сърдят на ГЕРБ, че спрели нещо печелившо за България и да се водят по модата на референдумите, организирани от политически партии, е повече от детинско поведение. Това нито отговаря на тежестта на БСП в обществото, нито на вековната история. Явно увлечението по модата е по-силно от инстинкта на партия с традиции.Явно традициите не са това, което бяха.

Има и друг парадокс – когато трябваше да се предоговарят сроковете за затварянето на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“, доколкото си спомням, нямаше такава еуфория в БСП за всенародно допитване. Защото тогава това все пак беше национална кауза, а тук определено става въпрос за чисто партийно начинание. Или тогава БСП не приемаше модата чак толкова на сериозно.

Интересно защо, когато беше на власт и управляваше, на БСП не бяха нужни референдуми? Пита ли ни тогава дали да строим АЕЦ „Белене“? Отговорът всеки го знае.
За да сме обективни, трябва да припомним, че има и други опити за всенародни допитвания. Дали са успешни, това е тема на друг коментар. Рекордьорът несъмнено е моята партия ВМРО. Като се започне от подписката за спасяването на АЕЦ „Козлодуй“, мине се през опита за решение в европейски мащаб за неприемането на Турция в ЕС и се стигне до „Софийска вода“.

Друг опит да се къпе в народната любов естествено предлага и РЗС, с фундаменталната тема за промяна на конституцията на България. За което дори не искам да хабя мастило.
Затова предлагам на управляващата партия ГЕРБ да промени закона, така, че да бъде забранено на политически партии да организират референдуми. По този начин ще спаси партийната система в България и ще заслужи народното одобрение, защото членове на партиите са 5% от българите, а останалите са просто симпатизанти на една или друга идея.

Без ирония, с подобно законодателно изменение

ГЕРБ ще направи демокрацията по-устойчива.

Защото смисълът на една партия е да се явява на избори и да предлага решения. А ако на изборите не е успяла да получи доверието и хората не виждат в нея решение на своя проблем, с какво самочувствие идва да ме моли да бъде посредник между мен и властта?

Нямам нужда от посредници с управляващите. Ако те не ми харесват, за тази цел има избори. Ще гласувам за този, в когото вярвам, а не за някого, който ме моли да се подпиша на поредния лист с надеждата, че утре ще гласувам за него. Така е по-честно и справедливо.