Archive for октомври, 2016

Страх от интеграция или интеграция от страх

петък, октомври 28th, 2016

в.Труд 27.10.2016

Каква е ползата да наричаме някого „ром“, вместо „циганин“, ако продължаваме да се държим към него по същия цигански начин

Единственият начин за интеграция на тези български граждани минава през образованието и грамотността

Не обичам циганите, но не ги и мразя! Приемам ги като част от българското общество. За разлика от мнозина не споделям онова велико чувство българско „силно да любим и мразим!“

Приемам тяхното съществуване, тяхната неграмотност, неуменията им, нежеланието им да усвояват трудови навици и да ги практикуват. Те са част от българската действителност.

Да, те приличат и се държат по-скоро като индианците в Северна Америка – обичат да ловуват (каквото и да е), при това с часове, но мразят работното време!

Причините за тяхното поведение навярно се крият в техния генетичен материал – според мнозина. Причината обаче е и в средата, в която живеят, защото няма как да не влияе върху тяхното поведение. Нежеланието от тяхна страна да се социализират и интегрират е съзнателно подкрепяно и от самите нас като общество, както и от поведението и „грижите“ на българската държава спрямо тях, но най-вече от безумни проекти, след които някои стават милионери, а резултатът е все по-нататъшна деградация на циганските диаспори.

Не търсим оправдания нито за тяхното поведение и начин на живот, по-скоро търсим причините, довели до това поведение и желанието им да живеят онзи живот, който съм сигурен, че и на тях, и на нас не ни харесва.

Възможностите и равният старт за всеки от нас се залагат още при раждането, а впоследствие семейната и обществената среда моделират поведението ни в обществото. Социализацията чрез училището е най-добрият възможен начин да създаваме благоприятна среда и повече възможности за развитие на всеки от нас. Нежеланието за интеграция и поведението извън нормите, приети от обществото, са основната причина за отрицание и неприемане на тази от обществото.

Липсата на мотивация чрез образованието да постигнем както интегриране, така и възможности за бъдещо развитие е основната причина повече да се отдаваме на омразата, отколкото на разумните разсъждения за бъдещото на циганите.

Пиша за „циганите“, а не за „ромите“, защото моето поколение винаги е наричало тези български граждани по този начин – „цигани“, „житан“, „джипси“, „еджипшън“, все означава, че идват от Египет, а не от Рома (Рим). Днес е късно да сменяме имената, прилича ми на „възродителен процес“, а не на модерен начин за интеграция. Каква е ползата да наричаме някого ром вместо циганин, ако продължаваме да се държим към него по същият начин?! Каква е ползата от лъжовната грижовност, минала през форуми като “Ромската декада“, след като нямаме силата като общество да приемем, че единственият начин за интеграция на тези български граждани минава през образованието и грамотността. Стимулът чрез стипендии е поредният опит да върнем в училище част от децата с цигански корени, но и те като нашите деца са български граждани. Ако реагирам спонтанно като родител, бих си задал въпроса: Защо на тях,а не на моите? Или ако трябва да бъда по-точен, въпросът е следният: Защо пак на тях?!

Отговорът е многопластов, но не бива да е подчинен на емоцията. Страхът от интеграция май е по-силен от желанието за интеграция както от страна на интегриращите, така и на интегрираните.

Раздаването на стипендии като стимул е решение на проблема на парче, а не решение на проблема в дълбочина. Решение, което не удовлетворява нито интегриращите, още по-малко интегрираните. Отново ще подчертаем, че тези деца са различни, а целта е да ги покажем, че са еднакви с нашите деца. Може би тази сума в размер на 35 евро ще мотивира някои от тях да бъдат по-отговорни в старанието си да усвоят по-задълбочено учебния материал, но със сигурност ще ги отличи пред останалите ученици и ще им залепи етикета „Платени ученици“.

Противници на тази инициатива вече не липсват и активността им в подчертаването на различията ще опорочи цялата идея за стимул. Истерията, която отново ще ни засипе ще е причината отново да се разделим на цигани и българи, а не на можещи и неможещи!

Забраните и отрицанието отдавна са показали,че не водят до нищо добро, напротив водят до множество проблеми и липса на толерантност в обществото. Водят ни до поредното разделение.

Решението е в нас самите, а не в забраните и стимулите, които ще наложи държавата чисто административно. Административните разпоредби са необходимост, редът е задължителен, но даването на добрите примери трябва да е наша грижа като хора и като родители.

Преди 30-35 години моите съученици циганчета ходеха на училище заедно с мен. Учението, спортът, сполуките и несполуките бяха част от нашето ежедневие в училище. Моите и техните родители присъстваха заедно на родителски срещи и се червяха еднакво, когато някой от нас беше направил някоя беля. Днес не можем да приемем, че нашите деца могат да са в едно училище, да си помагат, да си пречат, да си дават добри и лоши примери… Да правят заедно проектите си, заедно да спортуват, заедно да обядват в училищния стол. Да не говорим за родителското тяло!

Докато има училища само за циганчета и само за българчета, нещата ще продължават да се влошават и ще продължаваме да се делим на цигани и българи. Те ще продължават да не ходят на училище и да търсят своя си начин да се интегрират и да приличат на нас. Ние ще продължаваме да се отвращаваме от тяхното присъствие и да търсим допълнително начини да се дистанцираме все повече и повече. Страхът от интеграция води до сегрегация и при самите нас като общество. Вместо да ги научим на нашите порядки и на нашето поведение в обществото, търсим всевъзможни начини чрез забрани и налагане на наказания да им подскажем превъзходството си и да демонстрираме различията си.

Затова не бива да се учудваме, че те живеят отделно от нас, живеят в ненормални социално-битови условия, живеят в незаконни къщи, не плащат ток и вода. Решенията от рода да ги заградим, да ги изолираме не са решения, те са нови възможности за създаване на бъдещи конфликти и нови трудно решими проблеми не само в бъдеще, но и в сегашно време.

Циганите са част от нашето общество и ако ние не положим усилия и разбиране на техните проблеми, свързани с тяхното ограмотяване и създаването на трудови навици сред тях, ще продължаваме да се страхуваме взаимно едни от други. Административните решения със забрани и стимули са решенията, които ни предлага държавата, но интеграцията не е административен акт, интеграцията е усещане за толерантност и приемане на всеки един от нас с предимствата и недостатъците му. И цигани, и българи трябва да престанем да се страхуваме едни от други, защото няма невъзможни неща, има непожелани такива!

Какво е демокрацията без субсидия

сряда, октомври 26th, 2016

Нито една от малките партии не успя да порасне/израсне, защото се чувства значима, уважавана, ухажвана и безотговорна

в.Труд 20.10.2016

Сентенцията „Демокрацията е най-доброто постижение в човешката история не защото е съвършена, а защото още не сме измислили нещо по добро“ е едно от нещата, с които свързваме епохалния министър-председател на Великобритания – Уинстън Чърчил.

Политическите партии са един от инструментите на демокрацията и те като нея не са съвършени, но просто още не сме измислили нещо друго! Всички политически партии – и малки, и големи защитават демокрацията. Така поне пише в устава на всяка от тях, така казват лидерите им, така принципно действат и структурите им.

Изборите са върхът на пирамидата, наречена демокрация – гласът на хората определя кой ще ни управлява, кой ще харчи нашите пари,кой ще реализира мечтите ни!

Демокрацията в България съществува в пълния й блясък – избори на всеки 4 години, дори и извънредни. Избор на институции, голяма палитра от политически партии, съдебна система, прокуратура, даже и обществен защитник, наречен с трудното за произнасяне в началото име „омбудсман“. Днес притежаваме цяла палитра от демократични апликации, като започнем от предлагане на всевъзможни решения на проблемите ни, пазарна икономика, частен сектор, държавен сектор, работодателски организации, обсъждания, предложения, вземане на решения… Толкова много демокрация има тук, толкова прозрачно е всичко, че дори го усещаш физически. Като чуеш това понятие, чак мравки тръгват по гърба ти. При нас демокрацията не е просто романтичен филм, тя дори не еротичен филм, тя си е направо порнофилм – виждаш и усещаш всичко като в интерактивна игра. Тя е цинично бягство от действителността, извинение за всичко различно от правилата.

Демокрацията е идеалното оправдание за това как да говорим, как да се обличаме, какви примери да даваме. Демокрацията ни „позволява“ да нарушим закона. Демокрацията ни „позволява“ да измамим. Демокрацията ни „позволява“ да си правим това, което смятаме, че е най-доброто за нас, без значение дали е обществено прието! Демокрация!

Политическите партии са призвани да упражняват демокрацията. Най-ревностните пазители на демократичните устои са малките партии. Те твърдят, че представляват всевъзможни прослойки на обществото и защитават правото на всеки човек да има представителство в демократичното управление на страната. От началото на демократичната ни история основното твърдение е, че трябва да има многопартийна система и множество партии, които да представляват цялата нация, а не една, две, три, четири или пък пет дори. Колкото повече, толкова по-демократично, почти като при Мечо Пух. И днес сме свидетели на над 300 регистрирани политически субекта с всевъзможни идеали (всичките демократични) и всичките те с една основна цел според техните устави – да управляваме за доброто на просперираща, модерна и демократична България.

Демокрацията го позволява, демокрацията не го забранява! Демократично е да се състезаваме и за по-малки цели… като например да си осигурим субсидия. Необходимо условие да съществуваш и да практикуваш демокрация. И днес в контекста на промените в избирателния закон (прословутото квадратче „Не подкрепям никого“), най-важното е и може би най-демократичното е да не важи единствено за парламентарни избори. Защото това са изборите, на които се раздават държавните субсидии – не на президентските, не на местните. Парите са важен елемент от демокрацията! Пълен консенсус от цялата политическа система, просто защитаваме демокрацията.

В отстояването на демокрацията наблюдаваме един интересен феномен. Нито една от малките партии не успя да порасне/израсне, но от големите партии се създадоха множество малки и „демократични“ формации с една-единствена цел – по-широко представителство и защита на специфични демократични ценности, права и свободи.

Най- гледано и най-обгрижваното дете на демокрацията са малките партии. Най-желан коалиционен партньор. Техният глас е важен, техният глас трябва да бъде чут – все аргументи, с които се създава усещането, че без тях няма демокрация. Затова всекидневно се твърди, че увеличаването на 4-процентната бариера за участие в НС е опасност за демокрацията. Намаляването на държавната субсидия за партии с 1% на парламентарни избори е сериозен удар върху демокрацията. Създаването на такава среда доведе до появата на множество малки партии, които не искат и не могат да пораснат/израснат, даже напротив – за тях е жизнено важно да бъдат малки и глезени от властта и да се знае, че без тях да не може. Не е демократично някак си да не си зависим от миньоните.

Това е причината ВМРО да си стои едно непораснало дете. Това е причината за разцеплението на СДС и появата на ДСБ. Това е причината за настоящата поява на АБВ – демокрацията го изисква, демокрацията го позволява, демокрацията има нужда.

Обяснението на малките партии за тяхното съществуване е, че те защитават Демокрацията. Друг е въпросът, че Демокрацията няма нужда от толкова много „защита“. Тя по-скоро има нужда от практикуването й. Понеже не искам да бъда упрекван или още по-лошо – обвиняван, че искам да се закриват малки партии, да се вдига изборната бариера както за участие в НС или пък още по-лошо – за недаване на субсидия, призовавам да практикуваме Демокрацията, а не да я защитаваме!

Възползвайки се от демократичното си право да пиша и да говоря без цензура, споделям с читателите, че Демокрацията в България не в опасност, както твърдят множество наблюдатели и анализатори. Демокрацията има защитни механизми да се пази от зловредни явления и най-голямата гаранция за действието на този механизъм е нашето поведение, нашите действия и решенията, които вземаме. Лошият избор е нашият избор,а не изборът на другия до нас. Нашият избор е най-голямата гаранция за демокрация, защото на демократичния и свободен пазар има едно основно правило – каквото се търси, това се предлага!